ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ ПУБЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ М. МАРТ 2017Г.

2019-10-25T10:25:10+03:00 25 октомври, 2019|

Съгласно чл. 171 ал. 1 от ДОПК публичните вземания/ данъци, акцизи, митни сборове, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси, глоби по влезли в сила наказателни постановления, както и лихвите върху тях/ се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по – кратък срок.

Чл. 171, ал. 2 определя правилото на т.нар. абсолютна погасителна давност : С изтичането на 10 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Същественото в случая е, че при изтекъл давностен срок се погасява не самото задължение, а възможността то да бъде събирано принудително. За да настъпи погасителното действие на давността не е достатъчно давностния срок да е изтекъл, а е необходимо и волеизявление на длъжника, който се позовава на изтекла давност, т.е. следва да бъде направено възражение за изтекла погасителна давност. Ефекта на изтеклата погасителна давност и волеизявлението на длъжника е невъзможност на органите по приходи да предприемат действия по принудително събиране на съществуващото вземане.

Публичните задължения, за които е изтекъл 5 годишния давностен срок за събирането им през 2017г. са:

  1. Задължения за данъци по ЗДДФЛ, възникнали по силата на подадена годишна данъчна деклириция от физически лица за 2011 г.;
  2. Задължения за данъци по ЗКПО, възникнали по силата на подадена годишна данъчна декларация от юридически лица за 2011г.;
  3. Задължения по ЗМДТ /както по отношение данък сгради и такса смет, таки и по отношение данък МПС /за 2011 г.;
  4. Задължения за ДДС, възникнали по силата на подадени месечни СД по ЗДДС, за съответните месеци на 2011г.

Пример: съгласно СД по ЗДДС за м.01.2011г. дружеството е декларирало ДДС за внасяне в определен размер. Справката декларация се подава до 14 февруари на 2011г. , като в същия срок следва да бъде внесен и декларирания с нея ДДС. Срокът за погасяване по давност на това задължение е изтекъл на 14 март 2017 г.;

Давността спира да тече:

  1. Когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаване на акта, но за не повече от една година;
  2. Когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането;
  3. При издадено разрешение за отсрочване или разсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването;
  4. Когато актът, с който е определено задължението, се обжалва / това правило не важи при обжалване на Ревизионни актове/;
  5. С налагане на обезпечителни мерки;
  6. Когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Законодателят е предвидил 5 годишен давностен срок за предприемане на действия от страна на данъчната администрация по установяване на задълженията за данъци на физически и юридически лица. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК „не се образува производство по установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация,… Това правило не засяга установяването на задължения, произтичащи от осигурителни вноски, поради което хипотетично е възможно да се образува производство по установяването им за период, по – дълъг от 5 годишния, визиран в чл. 109 от ДОПК.

Специален, по – кратък давностен срок е установен в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ по отношение на вземанията за наложени глоби. Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие, предприето от компетентен орган спрямо наказаното лице за събиране на вземането.

Независимо от спирането или прекъсването на давността, глобата не може да бъде събирана принудително, ако са изтекли три години от датата на влизане в сила на акта, с който е наложена.